В търсене на Винетките

В неделя решаваме да се махнем за малко от София, да подишаме чист въздух, да поиграем малко федербал, да изпробваме как се пали огън с новата запалка с искри(не съм сигурен как точно е правилното и име на „Primus Ignition Steel“) и куп други приятни неща.

Нахвърляхме всичко в раницата и потеглихме. Да, обаче в последния момент забелязваме, че винетката ни е изтекла. Тъй като щеше да бъде удобно да заредим с гориво и да вземем винетка от едно и също място – тръгваме към близката бензиностанция.

Бензиностанция 1: в случая най-близката беше на Лукойл, до болница Токуда.
Гориво, кафе, вода, течност за чистачки.
Винетки за период от 1 година – няма. Случва се, има и други бензиностанции по пътя…

Бензиностанция 2: ОМВ на Окръжна болница
Има, но само за камиони. Явно и тук са свършили.

Бензиностанция 3: Лукойл в Младост – преди Бизнес парк-а
Винетки не продават, не са продавали и няма да продават.
Спомняме си за приятното изкарване през лятото на „Камбаните“ и тъй като сме наблизо – отиваме там. Голяма грешка – по пътя, всичко е в кал заради новите строежи. На места, където не се е стопил снега се виждат миналогодишни отпадъци. Отказваме се от Камбаните и продължаваме да търсим Винетката.

Бензиностанция 4: ОМВ на ОколоМръсното близо до Царско Село
Винетки няма.

Бензиностанция 5: Лукойл на бул. България, преди околовръстното
Отново няма – само за камиони. Вече започваме да си мислим, че това не може да е съвпадение. Представяме си как, на изхода на София, катаджиите спират автомобили и проверяват само за това…
Наближаваме района при НДК и се сещаме за малкия парк зад хотел Хилтън (Южния парк по това време е толкова пренаселен, че си е истинско приключение да се разхождаш там, камо ли да си намериш спокойно местенце). Отиваме с идеята, че ще успеем да се насладим поне на федербала и си харесваме първата срещната полянка. За съжаление тя се оказва не толкова суха, но по-големия проблем беше високата концентрация на кучешки акита – наскоро стопилия се сняг беше успял да съхрани добре кучешките ДНК. Федербала отпада.

Бензиностанция 6: ЕКО в Иван Вазов
Обяд минава, сутрешния ентусиазъм се е изпарил, нервни сме, гладни сме и ни е все едно дали ще намерим винетка. Малко по-надолу по бул. България, без каквато и да е надежда влизаме да проверим за безценните винетки в ЕКО. Питаме -има?! Пак питаме – да, има! Не вярваме на ушите си 🙂
Тук обаче се изненадахме от факта, че за покупката на винетка не може да се използва дебитна/кредитна карта- по думите на касиерката – „Системата за отчитане на винетките не го позволявала. Само кеш!“. Онемяваме, следва дърпане от банкомат и най-сетне се сдобиваме с така рядко срещаната едногодишна винетка.

След всички тези премеждия вече на никой не му е до ходене където и да било и се връщаме обратно в къщи.

Тази случка поражда няколко въпроса:

• Защо толкова трудно се намират винетки? При положение, че по закон трябва да имаш(ако ще пътуваш извън населени места) логично е да се осигури необходимата наличност особено като се има в предвид, че преди няколко дни изтекаха миналогодишните винетки и има голямо търсене на нови.
• Кой трябва да следи за това?
• Какво правим ако се налага спешно пътуване и те спрат – катаджията едва ли ще прояви разбиране ако седнш да му обясняваш, че не си намерил…
• Защо в бензиностанциите, при положение, че знаят много добре каква е ситуацията и периода няма кьорава винетка?
• Защо не може да си платиш винеткака с дебитна/кредитна карта?