Общи

Закон за автомобилните превози – промени от юли 2020 г.

В сила са последните промени в Закона за автомобилните превози, от юли 2020 г. Освен осезаемо занижените глоби за някои нарушения при извършване на обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, вижте какво е още новото:

ПРЕДИСЕГА
Чл. 2.  (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България.
(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява правомощията си по ал. 1 чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика при осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари на територията на Република България.
(2) (В сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Координацията и контролът на дейността при осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари се осъществяват от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 6.  Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.
(2) Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.

(3) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:
1. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
2. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея;
5. превози на пощенски пратки, които се извършват в рамките на обществените услуги;
6. превози на повредени превозни средства;
7. превози на лекарства и медицински изделия, медицинско оборудване, както и други необходими средства за оказване на спешна медицинска помощ.
(4) Лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на Република България.
(5) Един и същи превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници, който може да е лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, и съответно един лиценз за превоз на товари, който може да е лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Веднъж вписано в регистъра по ал. 1, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.
(3) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:
1. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
2. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея;
5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превози на пощенски пратки, извършвани от пощенски оператори, притежаващи индивидуални лицензи за универсална пощенска услуга по чл. 39 от Закона за пощенските услуги;
6. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 17 от 2011 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
7. превози на лекарства и медицински изделия, медицинско оборудване, както и други необходими средства за оказване на спешна медицинска помощ;
8. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превоз на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни или ранени лица със специални превозни средства от категория М1 и N1 по реда на наредбата по чл. 24в, ал. 1;
9. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превози на пътници или товари за собствена сметка, с изключение на случаите по чл. 12б, ал. 10;
10. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превози с атракционна цел.

(4) Лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на Република България.
(5) Един и същи превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници, който може да е лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, и съответно един лиценз за превоз на товари, който може да е лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България.
Чл. 7. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.
(2) Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност;
4. установяване на територията на Република България.
(3) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300/51 от 14 ноември 2009 г.).
(4) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.).
(5) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование.
(6) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3.
(7) Изискването за установяване по ал. 2, т. 4 е изпълнено, когато търговецът е действително и трайно установен на територията на Република България.
Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация, за което има документ за извършена проверка на техническата изправност на превозното средство, с който се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и срокът на валидност не е изтекъл, и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.
(2) Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност;
4. установяване на територията на Република България.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300/51 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1071/2009.
(4) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.).
(5) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците:
1. притежават удостоверение за професионална компетентност в съответствие с изискванията, определени с наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование;
2. са назначени на трудов договор за съответната длъжност или участват в управлението, или са собственици, съдружници или акционери.

(5а) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Ръководителят на транспортната дейност ръководи действително и постоянно транспортната дейност на предприятието в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1071/2009.
(6) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма публични задължения. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3.
(7) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискването за липса на публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 04.12.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискването за установяване по ал. 2, т. 4 е изпълнено, когато търговецът:
1. действително и трайно е установен на територията на Република България, за което представя декларация за установяване по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. разполага най-малко с едно моторно превозно средство с българска регистрация – собствено или наето чрез договор за наем или лизинг;
3. разполага с помещения, в които съхранява счетоводни документи, документи, свързани с назначаването на работа на персонала, документи за периодите на управление и почивка на превозното средство, както и други документи, съпътстващи основната му търговска дейност, които подлежат на контрол и се предоставят на компетентния орган при проверка;
4. разполага със собствен или нает експлоатационен център с техническо оборудване и съоръжения.
Чл. 7а. Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
(2) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
(3) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка.
(4) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи – граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(6) Изискванията към водачите – граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, и условията и редът за издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство се определят с наредбата по чл. 7, ал. 3.
Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
(3) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка.
(4) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи – граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(6) Изискванията към водачите – граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, и условията и редът за издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство се определят с наредбата по чл. 7, ал. 3.
Чл. 7б. Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
(2) Моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и пътниците.
(3) Изискването за обезопасителни колани по ал. 2 не се прилага за моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас А и клас I при специализиран превоз по маршрути с еднопосочна дължина до 30 км.
(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.03.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя изискванията към устройствата за мобилно видеонаблюдение, реда за използването им и за съхранението на записите от тях.
(5) Редът за оборудване с обезопасителни колани на моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, които не са оборудвани фабрично с такива, се определя с наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
(6) Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.
(7) Изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.
(8) Водачите, придобили квалификацията по ал. 6, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.
(9) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.
Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2006 г. (*)) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
(2) Моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и пътниците.
(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изискването за обезопасителни колани по ал. 2 не се прилага за:
1. моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас А, клас I и клас II, когато в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство са посочени места за правостоящи пътници;
2. моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас В и клас II, с които се извършва специализиран превоз и превоз на пътници по редовни автобусни линии, когато превозът е с еднопосочна дължина на маршрута до 30 км, с изключение на специализираните превози на деца и/или ученици.

(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.03.2021 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя изискванията към устройствата за мобилно видеонаблюдение, реда за използването им и за съхранението на записите от тях.
(5) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Оборудването с обезопасителни колани на моторните превозни средства от категории М2 и М3, които не са оборудвани фабрично с такива, се извършва по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
(6) Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.
(7)Изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.
(8) Водачите, придобили квалификацията по ал. 6, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.
(9) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.
Чл. 8. (1)Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.
(2) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността се издават за срок 10 години.
(3) Срокът на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценза на Общността се продължава за нови 10 години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 7, ал. 3.
(4) Издаването на лиценза или продължаването на срока му се извършва в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Чл. 8. (1) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността се издават за срок 10 години. За издаването на лиценз и/или заверени копия, и/или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство лицето по чл. 7, ал. 2 подава до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ заявление по образец с приложени към него документи, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При нередовности и/или непълноти на представените документи по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в срок до 5 дни – при бърза поръчка, и до 14 дни – при обикновена поръчка, писмено уведомява лицето и дава срок 10 дни за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на необходимата информация в срок административното производство се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Срокът на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценз на Общността се продължава за нови 10 години, ако лицензираният превозвач подаде писмено заявление за това не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.
(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Издаването на лиценз или продължаването на срока му се извършва в срок до 15 дни от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите в сроковете по ал. 3 – при обикновена поръчка, и в срок до 7 дни – при бърза поръчка.
Чл. 11. (1) Правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват:
1. по решение на лицензиращия орган, когато:
а) лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2;
в) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;
г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
д) (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
е) (отм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.)
2.по заявление на неговия притежател;
3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността;
4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;
5. с изтичане на срока, за който е издаден.
6. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
(2) Когато се установи, че броят на издадените заверени копия на лиценза на Общността или на удостоверенията за обществен превоз на моторно превозно средство е по-голям от броя на автомобилите с българска регистрация, с които превозвачът извършва дейността и/или за които може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство.
Чл. 11. (1) Правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват:
1. по решение на лицензиращия орган, когато:
а) лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2;
в) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) при осъществяване на дейността от превозвача системно са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;
г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
д) (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
е) (отм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.)
2. по заявление на неговия притежател;
3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността;
4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;
5. с изтичане на срока, за който е издаден.
6. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
(2) Когато се установи, че броят на издадените заверени копия на лиценза на Общността или на удостоверенията за обществен превоз на моторно превозно средство е по-голям от броя на автомобилите с българска регистрация, с които превозвачът извършва дейността и/или за които може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 правата, произтичащи от лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценз на Общността, не се прекратяват, когато за превозвача е образувано производство за прекратяване на правата по реда на ал. 1, т. 1 – до приключването на производството, или при започнала проверка в предприятието по реда на чл. 91а – до нейното приключване.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвачът връща в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ лицензите, заверените копия на лицензи на Общността или удостоверенията за обществен превоз на пътници и товари в срок до 15 дни, считано от датата на прекратяването на правата, произтичащи от лицензите или от заповедта за отнемането им.
Чл. 12. (1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, където се води публичен регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва:
1. да подадат заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, комплектувано с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5;
2. да отговарят на изискванията за благонадеждност, посочени в чл. 7, ал. 4;
3. да отговарят на изискванията за професионална компетентност, посочени в чл. 7, ал. 5.
(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 4 и 5 и са приложили документите по ал. 3. Неразделна част от удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите, и списък с данните на водачите, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ мотивирано отказва извършването на регистрация, когато:
1. търговецът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 4 или 5;
2. търговецът не е комплектувал заявлението си с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5;
3. правото да извършва таксиметров превоз на пътници на същия търговец или на свързано с него лице е било прекратено на основание ал. 8, т. 1, букви „а“, „в“ или „г“ през последните две години.
(7) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:
а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 или 5;
в) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;
г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;
4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) (1) (В сила от 01.01.2021 г.) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор.
(2) (В сила от 01.01.2021 г.) Удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, когато търговецът:
1. отговаря на изискванията за благонадеждност;
2. разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по ал. 7;
3. няма публични задължения.
(3) (В сила от 01.01.2021 г.) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато лицата, които представляват търговеца, членовете на неговите управителни и надзорни органи не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато не са участвали в управлението на търговец, на който правата са прекратени по реда на ал. 13, т. 1, букви „а“, „в“, „г“ или „д“ през последните две години.
(4) (В сила от 01.01.2021 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води публичен единен таксиметров регистър, в който се вписват удостоверенията по ал. 2.
(5) (В сила от 01.01.2021 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя достъп до регистъра по ал. 4 на кметовете на общини и оправомощени от тях длъжностни лица за вписване, отписване и промени в данните на издадените удостоверения. Редът за предоставяне на достъп и вписване на данните в регистъра се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(6) (В сила от 01.01.2021 г.) За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в регистъра търговецът по ал. 1 подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Търговецът подава заявление в 14-дневен срок при промяна на вписаните в регистъра данни.
(7) Превозните средства за извършване на таксиметров превоз трябва да отговарят на следните изисквания:
1. (В сила от 01.01.2021 г.) да са леки автомобили до 7 места, включително мястото на водача;
2. (В сила от 08.07.2022 г.) да са оборудвани с електронен таксиметров апарат с оценено по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите съответствие;
3. (В сила от 01.01.2021 г.) да отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, и за всяко от тях да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници;
4. (В сила от 01.01.2021 г.) от датата на първата регистрация на автомобила не са изтекли повече от 15 години.
(8) (В сила от 01.01.2021 г.) При непълноти на представените документи по ал. 6 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява търговеца и дава срок 14 дни за отстраняването им.
(9) (В сила от 01.01.2021 г.) В срок до 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите в срока по ал. 8 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация на търговеца за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(10) (В сила от 01.01.2021 г.) Регистрацията по ал. 9 е безсрочна.
(11) (В сила от 01.01.2021 г.) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва извършването на регистрация и издаване на удостоверение за регистрация, когато търговецът не отговаря на изискванията по ал. 2 или не е приложил необходимите документи към заявлението.
(12) (В сила от 01.01.2021 г.) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(13) (В сила от 01.01.2021 г.) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:
а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) търговецът престане да отговаря на изискванията по ал. 2, т. 1 или 2;
в) при осъществяване на дейността си търговецът системно нарушава този закон или нормативните актове по неговото прилагане;
г) търговецът е използвал неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
д) за търговеца е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на дейността на търговеца – притежател на удостоверението за регистрация.
(14) (В сила от 01.01.2021 г.) С наредба на общинския съвет се определя таксата за издаване на удостоверението за регистрация по ал. 1 и за вписване на промени.
Чл. 12а. (1) В регистъра по чл. 12, ал. 2 се вписват:
1. пореден номер и дата на регистрацията;
2. фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;
3. номер по БУЛСТАТ;
4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
г) дата на първа регистрация;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(2) При вписване за първи път в регистъра по ал. 1 от датата на първата регистрация на моторното превозно средство не трябва да са изтекли повече от 8 години.
(3) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(4) Заличаването от регистъра на основание чл. 12, ал. 8, т. 1 се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а на основание чл. 12, ал. 8, т. 2, 3 и 4 – от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор, с отбелязване в регистъра на съответните обстоятелства, представляващи основание за заличаване.
(5) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 12а.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В регистъра по чл. 12, ал. 4 се вписват:
1. наименованието на общината, извършила регистрацията;
2. длъжностно лице, извършило регистрацията;
3. пореден номер и дата на удостоверението за регистрация;
4. ЕИК, фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;
5. данни за моторните превозни средства, с които търговецът извършва превозите:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
г) дата на първата регистрация;
д) собственик на превозното средство;
е) собствено, наето или на лизинг;
ж) дата на вписване на превозното средство в удостоверението за регистрация;
з) номер на разрешението по чл. 24а, ал. 1, община, за която е валидно, и дата на валидност;
6. водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка;
7. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.

(2) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
(3) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
(5) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 4, както и условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 12б. Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
2. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
4. пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
5. пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.
(2) ( отм. – ДВ, бр. 80 от 2007)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 )
(4) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г)
(5) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г)
(6) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г)
(7) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г)
(8) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г)
(9) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г)
(10) Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
(11) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършват превози за собствена сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превозите.
Чл. 12б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г. изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци, юридически лица или физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
2. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
4. пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
5. пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(5) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(6) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(7) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(8) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(9) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(10) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.04.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или е физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.
(11) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършват превози за собствена сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превозите. Уведомлението съдържа данните по ал. 12.
(12) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ създава и поддържа база данни за лицата, които извършват превоз на пътници или товари за собствена сметка, съдържаща следната информация:
1. име, постоянен адрес и единен граждански номер – за физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин; наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК на едноличния търговец или юридическото лице;
2. вида на превоза, който се извършва;
3. регистрационен номер, марка и модел на превозните средства, с които се извършва превозът.
(13) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Информацията по ал. 12, т. 1 за единния граждански номер се предоставя при спазване на изискванията за защита на личните данни.
(14) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При промяна на данните по ал. 12 лицата по ал. 1 уведомяват писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превоза.
Чл. 17. (1) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми – републиканска, областни и общински.
(2) Републиканската транспортна схема включва междуселищни автобусни линии, свързващи населени места от две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Областните транспортни схеми включват междуселищни автобусни линии, свързващи населени места от две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.
(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:
1. градски основни и допълнителни – за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
2. междуселищни – за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.
(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.
(6) Когато маршрутът на междуселищна автобусна линия съвпада с маршрута на друга междуселищна автобусна линия или пътнически влак и са от едно и също направление, между часовете на тръгване от общите им спирки трябва да има интервал.
(7) Интервалите между часовете на тръгване и редът за проверка на изискването по ал. 6 се определят с наредбата по чл. 18.
(8) Областният управител разрешава разширение на общинската транспортна схема в съседни общини при необходимост от ежедневни работни пътувания в рамките на една икономическа агломерация.
Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми – републиканска, областни, общински и междуобластни.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Републиканската транспортна схема включва междуселищни автобусни линии, свързващи населени места, определени в наредбата по чл. 18 от две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Областните транспортни схеми включват междуселищни автобусни линии, свързващи населени места от две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.
(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:
1. градски основни и допълнителни – за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
2. междуселищни – за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.
(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.
(6) Когато маршрутът на междуселищна автобусна линия съвпада с маршрута на друга междуселищна автобусна линия или пътнически влак и са от едно и също направление, между часовете на тръгване от общите им спирки трябва да има интервал.
(7) Интервалите между часовете на тръгване и редът за проверка на изискването по ал. 6 се определят с наредбата по чл. 18.
(8)Областният управител разрешава разширение на общинската транспортна схема в съседни общини при необходимост от ежедневни работни пътувания в рамките на една икономическа агломерация.
(9) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Междуобластната транспортна схема включва автобусните линии, свързващи населени места от две съседни области, с изключение на двата областни центъра, и се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 18. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за разработване и утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.
Чл. 19. (2) Превозите по автобусни линии се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.), когато възложителят предоставя предвидени в държавния и/или общински бюджети средства за компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга.
(3) Не се допуска възлагане на поръчки при условията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
(4) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.
(5) Превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.
(6) Кметовете на общините възложители уведомяват писмено органа, утвърдил съответното маршрутно разписание от областната или републиканската пътна схема, за намеренията си да започнат процедура за възлагане на превозите по това маршрутно разписание. Процедурата по възлагане на превозите по съответното маршрутно разписание може да започне само след съгласуването му по реда, определен с наредбата по чл. 18.
(7) Кметовете на общините възложители са длъжни да предоставят справки с информация по възлагането на превози по маршрутни разписания по автобусни линии от областните и републиканската транспортни схеми на органа, който е утвърдил съответните разписания. При промяна в обстоятелствата по възлагане на маршрутно разписание кметът на общината писмено уведомява органа, утвърдил разписанието, в 7-дневен срок от промяната.
Чл. 19. (2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозите по автобусни линии се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.) в зависимост от разполагаемите финансови средства и възможностите за прехвърляне на оперативния риск на икономически оператор“ и се създават изречения второ и трето: „Когато превозите по автобусни линии се възлагат, без да се прехвърля оперативният риск на икономическия оператор, възлагането се извършва по реда на Закона за обществените поръчки. Когато оперативният риск се прехвърля на икономическия оператор, превозите се възлагат при условията и по реда на Закона за концесиите в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007.
(3) Не се допуска възлагане на поръчки при условията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
(4) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.
(5) Превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.
(6) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Кметовете на общини в срок до 6 месеца преди възлагане на превозите по маршрутни разписания от утвърдените транспортни схеми изпращат заявление до органа, утвърждаващ съответното маршрутно разписание, за съгласуване на започването на процедура за възлагане на превозите. Процедурата по възлагане на превозите започва след съгласуването и при спазване на изискванията на чл. 17, ал. 6 и 7. Договорът за възлагане на превоз на пътници по съответното маршрутно разписание е недействителен, когато процедурата по възлагане е открита без съгласуването и от органа, утвърждаващ съответното маршрутно разписание.
(7) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Кметовете на общините възложители са длъжни да предоставят справки с информация по възлагането на превози по маршрутни разписания по автобусни линии от областните и републиканската транспортни схеми на органа, който е утвърдил съответните разписания, в едномесечен срок от възлагането им. При промяна в обстоятелствата по възлагане на маршрутно разписание кметът на общината писмено уведомява органа, утвърдил разписанието, в 7-дневен срок от промяната.
Чл. 22. (1) Всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:
1. с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място.
(2) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните автобусни линии.
(3) Собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.
(4) Начинът на формиране на цените, както и пределните цени за автогарово обслужване се определят съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на база на категоризиране на автогарите.
(5) Цените по ал. 4 може да се актуализират веднъж годишно.
Чл. 22. (1) Всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:
1. с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място.
(2) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните автобусни линии.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Собствениците на автогари могат да допускат срещу заплащане превозвачи, които извършват случайни или специализирани превози на пътници.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Собствениците на автогари прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при определяне размера на цените за преминаване, за престой и за предоставяне на право за продажба на билети.
(5) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., отм., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Определянето на цените по ал. 4, техният максимален размер и условията, при които се извършва актуализация на този размер, се определят с методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на база на категоризиране на автогарите. Актуализация на максималния размер на цените по ал. 4 може да се извършва веднъж годишно.
Чл. 23. (1) Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Превозвачът уведомява писмено съответната областна структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за намерението си да извърши случаен превоз на пътници преди започването на превоза.
(3) Извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по ал. 1.
(4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Чл. 23.  (1)Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвачът уведомява писмено или по електронен път съответната областна структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за намерението си да извърши случаен превоз на пътници преди започването на превоза.
(3) Извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по ал. 1.
(4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Чл. 23а. Случайните превози на деца и/или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 06.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Случайните превози на деца и/или ученици се извършват само в часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч. с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
Чл. 23в. При извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка на деца и/или ученици възложителят на превоза, съответно организаторът му, предприемат мерки за осигуряване на безопасното им качване и слизане от превозното средство.Чл. 23в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка на деца и/или ученици възложителят на превоза, съответно организаторът му, осигурява придружител и предприемат мерки за осигуряване на безопасното им качване и слизане от превозното средство.
Чл. 24. Таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
(2) Регистрираните превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 15 години.
(3) Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да:
1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В;
2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление по транспорта и/или да не е лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно средство;
3. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително през последната година;
4. е психологически годен по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
5. притежава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, на чиято територия се извършват превозите.
(4) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 и успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Удостоверението се издава за срок 5 години. Валидността на удостоверението може да се продължи за нов срок от 5 години без полагането отново на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 и е подало заявление за преиздаване в 14-дневен срок преди изтичането на валидността на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил.
(5) Изпитът по ал. 4 се провежда от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по ред и начин, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(6) Редът за издаване на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, за продължаване срока на валидност и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(7) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3, т. 1 – 4. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от водачи, които извършват таксиметров превоз на пътници от негово име, но за своя сметка, с изключение на вредите, покрити по застрахователни събития от застраховки „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ съгласно Кодекса за застраховането.
Чл. 24. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(2) Регистрираните търговци по чл. 12, ал. 1 извършват таксиметров превоз с водачи, които притежават удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, и са психологически годни. Правоотношенията между търговеца и водача се уреждат с писмен договор.
(3) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което:
1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България;
2. не е осъждано за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора „Престъпления против личността“, по реда на глава пета „Престъпления против собствеността“ или по реда на глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от Наказателния кодекс;
3. не е лишено от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс;
4. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година;
5. притежава валидно удостоверение за психологическа годност по наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
6. не му е отнемано удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил по реда на чл. 106а през последната година;
7. успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(4) Удостоверението по ал. 3 се издава за срок 5 години. Ново удостоверение се издава без полагане на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 6 и заявлението е подадено в срок до 6 месеца след изтичането на валидността на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.
(5) Изпитът по ал. 3, т. 7 се провежда от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по ред, определен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(6) Редът за издаване на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
(7) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3, т. 1 – 6. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) След извършване на превоза водачът на лек таксиметров автомобил издава документ от таксиметровия апарат, съдържащ информация за датата и часа на започване и приключване на превоза, стойността на превоза, изминатото разстояние, времето на превоза, данните на превозвача и регистрационния номер на автомобила, с който е извършен превозът.“
Чл. 24а. Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава на регистриран по реда на този закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и:
1. таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност;
2. регистрираният превозвач няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред; изискването за липса на задължения се отнася и за водача, извършващ превоз от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(3) Разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението по ал. 2, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението.
(4) В 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2, т. 1 или 2.
(5) За издадените разрешения се води регистър, който е публичен.
(6) Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
(7) Разрешението се получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници, за срока за който е издадено разрешението.
(8) Кметът на общината прекратява със заповед действието на разрешението:
1. по заявление на регистрирания превозвач;
2. при прекратяване на регистрацията на превозвача по реда на този закон;
3. при заличаване на таксиметровия автомобил от регистъра по чл. 12, ал. 2;
4. при уведомяване по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(9) Заповедите по ал. 4 и 8 подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.
(11) Общинските съвети определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община, където е издадено разрешението по ал. 1.
(12) Цените по ал. 11 се актуализират най-малко веднъж годишно.
Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Разрешение по ал. 1 се издава на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и:
1. таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4;
2. регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред.
(3) Разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението по ал. 2, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) В 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2.
(5) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Издадените разрешения се вписват в регистъра по чл. 12, ал. 4.
(6) Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
(7)Разрешението се получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници, за срока за който е издадено разрешението.
(8) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице прекратява със заповед действието на разрешението:
1. по заявление на регистрирания търговец;
2. при прекратяване на регистрацията на превозвача по реда на този закон;
3. при заличаване на таксиметровия автомобил от регистъра по чл. 12, ал. 4;
4. при получено уведомление за търговеца по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
5. при получено уведомление от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за влязла в сила заповед по чл. 24, ал. 7 или при приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7.
(9) Заповедите по ал. 4 и 8 подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.
(11) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.05.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Общинските съвети определят в срок до 31 октомври минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа за следващата година, валидни за територията на съответната община. Когато общинският съвет не определи минимални и максимални цени за текущата година, се прилагат цените към 31 декември на предходната година.
(12) Цените по ал. 11 се актуализират най-малко веднъж годишно.
Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането й в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото състояние се определят с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на финансите.Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 08.07.2022 г.)
Чл. 24в. Условията и редът за извършване на превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност със специални превозни средства се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.Чл. 24в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за извършване на превоз със специални превозни средства на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни и ранени лица.
(2) Превозите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от превозвачи, общини, юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, при условията и по реда, определени с наредбата по ал. 1.
(3) Общините и юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват превоза по ал. 1 със специални превозни средства от категория М1.
Чл. 24г. Кметовете на общини определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите им на движение с утвърдената транспортна схема и с изискванията за безопасност за движение по пътищата.Чл. 24г. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Превозите с атракционна цел се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на общината, където ще се извършва превозът. Кметовете на общини създават и поддържат база данни, в която вписват превозните средства и лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която ще се извършва дейността, след подаване на заявление, не по-рано от 7 дни преди датата на започване на дейността.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. наименование, правна форма и адрес на управление на търговеца;
2. данни за моторните превозни средства и пътните превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел;
3. описание на маршрута, което съдържа начална и крайна точка.
(3) Кметовете на общини определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите на движение да не дублират разписанията на автобусните линии от утвърдената транспортна схема и при спазване на изискванията за безопасност за движение по пътищата.
(4) Базите данни по ал. 2 са публични.
(5) Превозите се извършват от водачи, правоспособни за управление на съответното пътно превозно средство.
Чл. 24д. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) При извършване на превози с атракционна цел се издава един от следните превозни документи:
1. билети по реда на наредбата по чл. 118, ал. 2 и 4 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица от:
а) електронни касови апарати с фискална памет;
б) фискални принтери;
в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител;
г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
2. билети по реда на наредбата по чл. 7, ал. 3 от Закона за счетоводството;
3. електронни билети.
(2) Превозните документи по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити:
1. наименование и адрес на управление на регистрирания търговец, който извършва превоз с атракционна цел;
2. надпис „Билет за атракционен превоз“;
3. номер на билета;
4. превозна цена;
5. дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
6. маршрут.
Раздел IV.
Пътна помощ (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)





Чл. 24е. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал. 4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6.
(2) Пътна помощ по ал. 1 може да се извършва и от лицензирани превозвачи с превозни средства, отговарящи на изискванията на ал. 6 и вписани в регистъра по ал. 4. Лицензираните превозвачи подават заявление за вписване на превозните средства в регистъра по ал. 4 по реда на чл. 8, ал. 2.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписване в регистъра по ал. 4 на лицата по ал. 1 въз основа на следните документи:
1. писмено заявление, в което се посочват наименованието и данни за регистрацията на заявителя;
2. списък на превозните средства, с които ще се извършва услугата превоз на превозно средство за ремонт, и адрес на експлоатационната база;
3. заверено копие на договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на наема или лизинга, не по-кратък от една година, валиден към датата на подаването на искането за издаване на удостоверението за вписването в регистъра, когато лицето не ползва собствени превозни средства; в договора се вписва, че автомобилът ще се ползва за извършване на пътна помощ;
4. документ, удостоверяващ правата на лицето по ал. 1 като абонат на телефонния номер за повикване на пътна помощ;
5. копие от документ за платена такса за издаване на удостоверение.
(4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи пътна помощ. В регистъра се вписват:
1. номер и дата на удостоверението по ал. 3;
2. наименование и ЕИК на лицето по ал. 1;
3. данни за моторните превозни средства:
а) регистрационен номер;
б) марка и модел;
4. телефонен номер за повикване на пътната помощ;
5. адрес на експлоатационната база;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(5) Лицата по ал. 1 извършват дейността със собствени или наети превозни средства, вписани в регистъра по ал. 4, съответно с вписани превозни средства в регистъра по чл. 4, ал. 1. В регистъра по ал. 5 могат да бъдат вписани превозни средства от категории N2 или N3, специално оборудвани за превоз на повредено или аварирало превозно средство, и превозни средства от категория N1 с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото превозно средство, позволяващо репатрирането му.
(6) Превозните средства по ал. 5 се обозначават с надпис „ПЪТНА ПОМОЩ“, наименованието на лицето по ал. 1 и телефонния номер за приемане на заявки за извършване на дейността.
(7) При вписване или отписване на превозно средство в регистъра по ал. 4 се подава заявление, към което се прилагат документите по ал. 3, т. 1 – 3 и 5.
(8) Заявленията по ал. 3 и 7 могат да бъдат изпратени и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор.
(9) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на удостоверение за регистрация или вписване на превозни средства в регистъра по ал. 4 с мотивирана заповед, когато не са изпълнени изискванията на ал. 3, 6 или 7.
(10) Заповедта по ал. 9 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.



Чл. 24ж. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Регистрацията по чл. 24е, ал. 2 се прекратява:
1. при заличаването от регистъра по чл. 24е, ал. 4;
2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;
3. с прекратяването на юридическото лице;
4. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация.
(2) Регистрацията се заличава, когато:
1. се установи, че е издадена въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание;
2. лицето престане да отговаря на изискванията на чл. 24е, ал. 1 или при осъществяване на дейността му са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
(3) Регистрацията се заличава с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Заповедта по ал. 3 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 29б. (1) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
(2) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, както и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици, осъществявани с моторни превозни средства с българска регистрация, се извършват от водачи, които притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
(3) Превозите по ал. 2 се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(4) Удостоверението по ал. 3 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.
Чл. 29б. (1) (Нов – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 06.11.2007 г., предишен текст на чл. 29б, изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, се извършват само в часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч. с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
(2) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, както и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици, осъществявани с моторни превозни средства с българска регистрация, се извършват от водачи, които притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
(3) Превозите по ал. 2 се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(4) Удостоверението по ал. 3 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.
Чл. 32. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в странатаЧл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установят системни нарушения на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в страната.
Чл. 35. (1) С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.
(2) С договора за извършване на случаен превоз на деца или ученици превозвачът се задължава да извършва превоза само през светлата част на денонощието.
Чл. 35. (1) С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) С договора за извършване на случаен превоз на деца или ученици превозвачът се задължава да извършва превоза само в часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч.
Чл. 36. (1) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава:
1.индивидуален или колективен билет, карта или абонаментна карта (на хартиен или електронен носител) – при превоз по автобусни линии;
2. фактура – при случайни превози;
3. карти за специализиран превоз – при специализиран превоз.
(2) Действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета или картата.
(3) За превозите, извършени с трамваен и тролейбусен транспорт и метро, се използват превозните документи по този раздел.
(4) При превоз по автобусни линии превозните документи по ал. 1, т. 1 може да се издават от друго лице, което не е превозвач, в случаите на сключен договор с превозвача за издаване на превозни документи от името на превозвача или от възложителя на превоза.
(5) Лицето по ал. 4 може да бъде община или общинско предприятие, физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по реда на Търговския закон, или лице, регистрирано като търговец по съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава или да осигури издаването на:
1. индивидуален или колективен билет, карта или абонаментна карта (на хартиен или електронен носител) – при превоз по автобусни линии;
2. фактура – при случайни превози;
3. карти за специализиран превоз – при специализиран превоз.
(2) Действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета или картата.
(3) За превозите, извършени с трамваен и тролейбусен транспорт и метро, се използват превозните документи по този раздел.
(4) При превоз по автобусни линии превозните документи по ал. 1, т. 1 може да се издават от друго лице, което не е превозвач, в случаите на сключен договор с превозвача за издаване на превозни документи от името на превозвача или от възложителя на превоза.
(5) Лицето по ал. 4 може да бъде община или общинско предприятие, физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по реда на Търговския закон, или лице, регистрирано като търговец по съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Чл. 37. (1) Превозвачът задължително издава багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса.
(2) Багажната разписка установява принадлежността на багажа към пътника.
(3) Издаването на разписката не дава право на превозвача да събира допълнителна такса.
(4) Превозвачът не приема и не превозва багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса.
Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвачът задължително издава или осигурява издаването на багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса.
(2) Багажната разписка установява принадлежността на багажа към пътника.
(3) Издаването на разписката не дава право на превозвача да събира допълнителна такса.
(4) Превозвачът не приема и не превозва багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса.
Чл. 39. (1) За превози по автобусни линии се използват превозни документи:
1. билети, издадени по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм., бр. 7 и 79 от 2007 г., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27, 54, 78 и 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г., Решение № 5079 на Върховния административен съд от 2013 г. – бр. 93 от 2013 г.; изм., бр. 111 от 2013 г.) от:
а) електронни касови апарати с фискална памет;
б) фискални принтери;
в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител;
г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
2. билети, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа;
3. електронни билети;
4. карти и абонаментни карти на хартиен носител, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа;
5. карти и абонаментни карти на електронен носител.
(2) Превозните документи по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити:
1. за превози по градски линии:
а) наименование на издателя на превозния документ;
б) надпис „Билет за пътуване“, съответно „Карта за пътуване“;
в) номер на билета/картата;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
2. за превози по междуселищни линии:
а)наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;
б) надпис „Билет за пътуване“, съответно „Карта за пътуване“;
в) номер на билета/картата;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
е) маршрут;
ж) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт;
з) датата на пътуване и часа на тръгване – за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2;
и) номер на мястото на пътника – за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2;
3. за превози по международни линии:
а) наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;
б) надпис „Билет за пътуване“;
в) номер на билета;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
е) маршрут;
ж) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт;
з) датата на пътуване и часа на тръгване;
и) номер на мястото на пътника;
к) срок на валидност на билета – при двупосочни билети с неуточнена дата на връщане.
(3) Превозната цена на билети, карти и абонаментни карти на хартиен носител, издавани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, е трайно вписан при отпечатването реквизит, с изключение на билетите на химизирана хартия, които се издават най-малко в два екземпляра.
(4) Продажбите на превозните документи по ал. 1, т. 3 и 5 се регистрират и отчитат по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
(5) Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача и имената на пътника.
(6) Когато багажната разписка е комбинирана с билет, който не е поименен, тя трябва да съдържа имената на пътника.
Чл. 39. (1) За превози по автобусни линии се използват превозни документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) билети, издадени по реда на наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 1 от:
а) електронни касови апарати с фискална памет;
б) фискални принтери;
в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител;
г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
2. билети, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа;
3. електронни билети;
4. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) карти и абонаментни карти на хартиен носител, издадени по реда на наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 2;
5. карти и абонаментни карти на електронен носител.
(2) Превозните документи по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити:
1. за превози по градски линии:
а) наименование на издателя на превозния документ;
б) надпис „Билет за пътуване“, съответно „Карта за пътуване“;
в) номер на билета/картата;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
2. за превози по междуселищни линии:
а) наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;
б) надпис „Билет за пътуване“, съответно „Карта за пътуване“;
в) номер на билета/картата;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
е) (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) маршрут – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
ж) (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
з) датата на пътуване и часа на тръгване – за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2;
и) номер на мястото на пътника – за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2;
3. за превози по международни линии:
а) наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;
б) надпис „Билет за пътуване“;
в) номер на билета;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
е) маршрут;
ж) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт;
з) датата на пътуване и часа на тръгване;
и) номер на мястото на пътника;
к) срок на валидност на билета – при двупосочни билети с неуточнена дата на връщане.
(3) Превозната цена на билети, карти и абонаментни карти на хартиен носител, издавани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, е трайно вписан при отпечатването реквизит, с изключение на билетите на химизирана хартия, които се издават най-малко в два екземпляра.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Продажбите на превозните документи по ал. 1, т. 3 и 5 се регистрират и отчитат по реда на наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 1.
(5) Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача и имената на пътника.
(6) Когато багажната разписка е комбинирана с билет, който не е поименен, тя трябва да съдържа имената на пътника.
Чл. 41. (1) Превозвачът предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице доказателства за това.
(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника за срок три месеца.
Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водачът предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка водачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице доказателства за това.
(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника за срок три месеца.
Чл. 59. При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери:
1. точността на данните в товарителницата;
2. видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл. 59. При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери:
1. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) точността на данните в товарителницата относно броя на пакетите, маркировката и номерата им;
2. видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл. 78. (1) При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на:
1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент 561/2006“ и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък „AETR“.
2. Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 165/2014“, или AETR.
(2) Не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства, посочени в чл. 13, параграф 1, букви „б“, „в“, „г“, изречение първо, букви „з“, „й“, „м“ и „о“ от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на Република България.
(3) При извършване на превози с превозните средства по ал. 2 водачите спазват изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка по чл. 5 – 9 от Регламент 561/2006.
(4) Изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване на превози с превозни средства по чл. 3, буква „а“ от Регламент 561/2006 се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредбата по чл. 89, ал. 1.
Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на:
1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент 561/2006“ и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък „AETR“.
2.Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 165/2014“, или AETR.
(2)Не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства, посочени в чл. 13, параграф 1, букви „б“, „в“, „г“, изречение първо, букви „з“, „й“, „м“ и „о“ от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на Република България.
(3) При извършване на превози с превозните средства по ал. 2 водачите спазват изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка по чл. 5 – 9 от Регламент 561/2006.
(4) Изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване на превози с превозни средства по чл. 3, буква „а“ от Регламент 561/2006 се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредбата по чл. 89, ал. 1.
Чл. 88. (1) Лицето по чл. 6, ал. 1 и ръководителят на предприятие, извършващо превоз за собствена сметка, изготвят график за работа за водачите, осъществяващи превози на пътници по автобусни линии с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (ДВ, бр. 99 от 1995 г.), наричана по-нататък „AETR“.
(2) Сведенията, които трябва да съдържат графиците за работа на водачите, и сроковете за тяхното съхранение се определят с наредбата по чл. 89, ал. 1.
Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, които осъществяват превози на пътници по автобусни линии, лицата, които извършват превоз за собствена сметка, и лицата по чл. 24е, които извършват превози с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, изготвят график за работа за водачите.
Чл. 89а. (1) Дейностите по монтаж, активиране, калибриране, контролни проверки и ремонт на тахографи, наричани по-нататък „монтаж или монтаж и ремонт на тахографи“, се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Удостоверението по ал. 1 се издава на лица, които:
1. са регистрирани по Търговския закон, не са обявени в несъстоятелност и не са в производство за обявяване на несъстоятелност;
2. не са превозвачи и не извършват превози за собствена сметка;
3. разполагат с квалифициран персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава образование и квалификация, необходими за извършване на дейността, и който е преминал обучение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014;
4. разполагат с материално-технически условия и оборудване за извършване на дейността, включително за извличане на информация от дигитални тахографи;
5. разполагат с необходимите за дейността нормативни актове, процедури и инструкции за работа.
(3) Лицата по ал. 1 трябва да отговарят и на допълнителни изисквания, определени с наредбата по чл. 89, ал. 4, в зависимост от вида на тахографите, които ще монтират или ще монтират и ремонтират.
(4) Съответствието на лицата с изискванията по ал. 2 се удостоверява със:
1. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.)
4. декларация, че лицето не е превозвач и не извършва превози за собствена сметка;
5. документ за образование и квалификация на персонала;
6. документи за преминато обучение на сервизните техници за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, издадени от производителите на тахографи или от лица, оправомощени от тях или от компетентни органи на държавите членки;
7. документи, удостоверяващи разполагане с оборудване за проверка и калибриране на тахографи в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, издадени от лицата по т. 6.
(5) Длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършват преглед на подадените документи и проверка на място за установяване на съответствие с изискванията на ал. 2 и 3. При проверката на място длъжностните лица имат право на достъп до местата, на които ще се извършва дейността, и да изискват писмени и устни обяснения от персонала на лицето, кандидатстващо за регистрация.
(6) Когато лицето отговаря на изискванията на ал. 2 и 3, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица вписват лицето в регистъра по чл. 89г и му издават удостоверение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, а когато лицето не отговаря на изискванията, мотивирано отказват регистрацията. Регистрацията е за срок три години.
(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или на оправомощените длъжностни лица да регистрират лицата по ал. 1 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) За проверка на документи, проверка на място и издаване на удостоверение при регистриране на лица за монтаж или за монтаж и ремонт на тахографи се събират такси, определени с тарифа за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси.
Чл. 89а. (1) Дейностите по монтаж, активиране, калибриране, контролни проверки и ремонт на тахографи, наричани по-нататък „монтаж или монтаж и ремонт на тахографи“, се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Удостоверението по ал. 1 се издава на лица, които:
1. са регистрирани по Търговския закон, не са обявени в несъстоятелност и не са в производство за обявяване на несъстоятелност;
2. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) не са превозвачи и не извършват превози за собствена сметка, не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които са превозвачи или извършват превози за собствена сметка;
3. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) разполагат с квалифициран персонал, нает по трудово правоотношение с трудови договори, за които е изпратено уведомление по реда на чл. 62 от Кодекса на труда, който притежава най-малко средно образование и квалификация, необходими за извършване на дейността, и който е преминал обучение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014;
4. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) разполагат с материално-технически условия, помещение с точен адрес с прилежаща инфраструктура към него и оборудване за извършване на дейността, включително за извличане на информация от дигитални тахографи;
5. разполагат с необходимите за дейността нормативни актове, процедури и инструкции за работа;
6. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) не са включили в органите си за управление физически лица, участвали в органите на управление на регистрирани лица с отнета регистрация по чл. 89в, ал. 1, т. 2 и 3 през предходен двугодишен период.
(3) Лицата по ал. 1 трябва да отговарят и на допълнителни изисквания, определени с наредбата по чл. 89, ал. 4, в зависимост от вида на тахографите, които ще монтират или ще монтират и ремонтират.
(4) Съответствието на лицата с изискванията по ал. 2 се удостоверява със:
1. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.)
4. декларация, че лицето не е превозвач и не извършва превози за собствена сметка;
5. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2017 г.) документ за образование и квалификация на персонала;
6. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) документи за преминато обучение на сервизните техници за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, издадени от производителите на тахографи или от лица, оправомощени от тях или от компетентни органи на държавите членки;
7. документи, удостоверяващи разполагане с оборудване за проверка и калибриране на тахографи в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, издадени от лицата по т. 6.
(5) Длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършват преглед на подадените документи и проверка на място за установяване на съответствие с изискванията на ал. 2 и 3. При проверката на място длъжностните лица имат право на достъп до местата, на които ще се извършва дейността, и да изискват писмени и устни обяснения от персонала на лицето, кандидатстващо за регистрация.
(6) Когато лицето отговаря на изискванията на ал. 2 и 3, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица вписват лицето в регистъра по чл. 89г и му издават удостоверение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, а когато лицето не отговаря на изискванията, мотивирано отказват регистрацията. Регистрацията е за срок три години.
(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или на оправомощените длъжностни лица да регистрират лицата по ал. 1 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) За проверка на документи, проверка на място и издаване на удостоверение при регистриране на лица за монтаж или за монтаж и ремонт на тахографи се събират такси, определени с тарифа за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси.
Чл. 89б. Лицата, вписани в регистъра за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, са длъжни:
1. да извършват дейностите съгласно изискванията на наредбата по чл. 89, ал. 4 и на Регламент (ЕС) № 165/2014;
2. да изпълняват предписанията и указанията, дадени им от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор при контрола по чл. 91, ал. 9;
3. при промяна на обстоятелствата по чл. 89а, ал. 2 в 7-дневен срок да уведомят Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Чл. 89б. (1) (Нов – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., предишен текст на чл. 89б – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лицата, вписани в регистъра за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, са длъжни:
1. да извършват дейностите съгласно изискванията на наредбата по чл. 89, ал. 4 и на Регламент (ЕС) № 165/2014;
2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) да изпълняват предписанията и указанията, дадени им от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор при контрола по чл. 91, ал. 8;
3. при промяна на обстоятелствата по чл. 89а, ал. 2 в 7-дневен срок да уведомят Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 регистрираните лица подават заявление, към което прилагат съответните документи по чл. 89а, ал. 4.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица в едномесечен срок от подаване на заявлението за промяна на обстоятелствата по чл. 89а, ал. 2 извършват вписване в регистъра по чл. 89г и издават удостоверение, когато са изпълнени изискванията на чл. 89а, ал. 2 – 5.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Удостоверението по ал. 3 се издава за срок до изтичане на срока на издаденото удостоверение по чл. 89а, ал. 6.
(5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) За издаването на удостоверението по ал. 3 се събират такси, определени с тарифата по чл. 89а, ал. 8.
Чл. 89в. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 89г и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато:
1. лицето престане да отговаря на изискванията на чл. 89а, ал. 2 или 3;
2. системно не изпълнява задълженията си по този закон и наредбата по чл. 89, ал. 4;
3. съответен компетентен орган е установил, че удостоверението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание.
(2) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им.
(3) Лице, на което е заличена регистрацията на основание ал. 1, т. 2 и 3, може да подаде заявление за регистрация не по-рано от една година от датата на обезсилване на удостоверението.
(4) По искане на регистрираното лице председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица спират временно или прекратяват действието на регистрацията по чл. 89а, ал. 1.
Чл. 89в. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 89г и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) лицето престане да отговаря на някое от изискванията на чл. 89а, ал. 2 или 3;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) системно не изпълнява задълженията си по „Регламент (ЕС) № 165/2014“, този закон и наредбата по чл. 89, ал. 4;
3. съответен компетентен орган е установил, че удостоверението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
4. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) монтира устройство за манипулиране (за промяна на данните, регистрирани или записани от) на тахографи и/или прикрива наличието на такова;
5. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) извършва монтаж, проверки или ремонт на тахографи извън посоченото в удостоверението за регистрация място за сервизна дейност.
(2) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Лице, на което е заличена регистрацията на основание ал. 1, т. 2 и 3, може да подаде заявление за регистрация не по-рано от две години от датата на обезсилване на удостоверението.
(4) По искане на регистрираното лице председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица спират временно или прекратяват действието на регистрацията по чл. 89а, ал. 1.
Чл. 91. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ имат право:
1. (доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) да спират моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка, за проверка;
2. на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка;
3. да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;
4. да контролират реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешенията за извършване на превоз на пътници и товари;
5. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите;
6. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебната документация в курсове за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им, организирани по чл. 7в, ал. 1;
7. да осъществяват контрол върху състоянието и дейността на автогарите;
8. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване превоз на опасни товари, включително превоз на отпадъци в случаите по чл. 50, т. 3, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци;
9. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми от търговците или юридическите лица с нестопанска цел, получили разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари;
10. да ползват технически средства за установяване на размерите, масата, натоварването на ос и техническото състояние на пътните превозни средства и технически средства за контрол на устройствата за ограничаване на скоростта;
11. за установяване на нарушенията да използват технически средства или системи за заснемане, като заснетият снимков материал служи за доказателство;
12. да изискват сведения от присъстващите при извършването на проверките трети лица.
(4) Служителите на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ изпълняват и специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.
(5) (отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(6) ( отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(7) ( отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(8) ( предишна ал. 6 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез определени от него длъжностни лица извършва поне веднъж в годината проверки на лицата, регистрирани да извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и по наредбата по чл. 89, ал. 4.
(9) При проверките по ал. 8 длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор могат да:
1. предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в подходящ срок;
2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание.
(10) При извършване на проверките по ал. 8 длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор имат право:
1. на достъп до местата, където се извършва монтаж или монтаж и ремонт на тахографи;
2. да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която са регистрирани лицата.
(11) Контролът по спазване разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 24а, ал. 1 и чл. 101, т. 1 може да се осъществява и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община.
(12) При извършване на проверките лицата по ал. 11 имат право да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която е получено разрешението по чл. 24а, ал. 1.
Чл. 91. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(3) Длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ имат право:
1. да спират моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка, за проверка;
2. на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка;
3. да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;
4. да контролират реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешенията за извършване на превоз на пътници и товари;
5. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите;
6. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебната документация в курсове за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им, организирани по чл. 7в, ал. 1;
7. да осъществяват контрол върху състоянието и дейността на автогарите;
8. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване превоз на опасни товари, включително превоз на отпадъци в случаите по чл. 50, т. 3, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци;
9. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми от търговците или юридическите лица с нестопанска цел, получили разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари;
10. да ползват технически средства за установяване на размерите, масата, натоварването на ос и техническото състояние на пътните превозни средства и технически средства за контрол на устройствата за ограничаване на скоростта;
11. за установяване на нарушенията да използват технически средства или системи за заснемане, като заснетият снимков материал служи за доказателство;
12. да изискват сведения от присъстващите при извършването на проверките трети лица;
13. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) да предписват мерки за отстраняване на нарушението, възникнало при осъществяването на дейността от превозвача, и да определят срок за отстраняването му.
(4) Служителите на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ изпълняват и специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.
(5) ( отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(6) (отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(7) ( отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 17 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез определени от него длъжностни лица извършва поне веднъж в годината проверки на лицата, регистрирани да извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и по наредбата по чл. 89, ал. 4 и на Регламент (ЕС) № 165/2014.
(9) При проверките по ал. 8 длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор могат да:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) дават задължителни предписания, когато е констатирано, че не са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, на този закон и на наредбата по чл. 89, ал. 4;
2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание.
(10) При извършване на проверките по ал. 8 длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор имат право:
1. на достъп до местата, където се извършва монтаж или монтаж и ремонт на тахографи;
2. да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която са регистрирани лицата.
(11) Контролът по спазване разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 24а, ал. 1 и чл. 101, т. 1 може да се осъществява и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община.
(12) При извършване на проверките лицата по ал. 11 имат право да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която е получено разрешението по чл. 24а, ал. 1.
Чл. 92. (1)В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за нарушение на регламент на европейските институции, на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон към свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на задължението му по ал. 4. Актът замества контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл. 93а и чл. 96, ал. 4, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление.
(5) Наказателното постановление, както и решението или определението на съда при обжалване заместват контролния талон към свидетелството за управление за срок до един месец от влизането им в сила.
(6) При заплащане на наложената глоба отнетият контролен талон се връща на водача.
Чл. 92. (1) В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за нарушение на регламент на европейските институции, на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон към свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на задължението му по ал. 4. Актът замества контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление.
(5) Наказателното постановление, както и решението или определението на съда при обжалване заместват контролния талон към свидетелството за управление за срок до един месец от влизането им в сила.
(6) При заплащане на наложената глоба отнетият контролен талон се връща на водача.
Чл. 93. Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
1. глоба 2000 лв. – при първо нарушение;
2. глоба 4000 лв. – при повторно нарушение;
3. глоба 6000 лв. – при системни нарушения.
(2) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
(3) ( отм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.)
(4) Водач, който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000 лв.
(5) Водач, който извърши случаен превоз на деца и/или ученици извън периода на светлата част на денонощието, се наказва със:
1. глоба от 1000 лв. – при първо нарушение;
2. глоба от 3000 лв. – при повторно нарушение.
(6) Водач, който приеме и/или превози багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса, се наказва с глоба 1000 лв.
(7) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, на което не е извършен предпътен технически преглед, се наказва с глоба 500 лв.
(8) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари, без да е преминал предпътен медицински преглед, се наказва с глоба в размер 500 лв.
(9) При повторно нарушение по ал. 7 и 8 наказанието е глоба в размер 1000 лв.
Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
1. глоба 2000 лв. – при първо нарушение;
2. глоба 4000 лв. – при повторно нарушение;
3.глоба 6000 лв. – при системни нарушения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.
(3) отм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.)
(4) Водач, който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач, който извърши случаен превоз на деца и/или ученици извън часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч., се наказва със:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) глоба от 500 лв. – при първо нарушение;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) глоба от 1000 лв. – при повторно нарушение.
(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач, който приеме и/или превози багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса, се наказва с глоба 300 лв.
(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, на което не е извършен предпътен технически преглед, се наказва с глоба 200 лв.
(8) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари, без да е преминал предпътен медицински преглед, извършен при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 7а, ал. 3, се наказва с глоба в размер 200 лв.
(9) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) При повторно нарушение по ал. 7 и 8 наказанието е глоба в размер 500 лв.
Чл. 93а. (1) Който монтира или монтира и ремонтира тахографи, без да има издадено удостоверение по чл. 89а, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 4000 лв.
(2) Който преотстъпи издадената му карта за монтаж или ремонт на тахографи, ползва чужда карта за монтаж или ремонт или не изпълни задълженията си по чл. 89б, т. 3, се наказва с глоба 3000 лв.
(3) За неизпълнение на задълженията по чл. 89б, т. 1 или 2 наказанието е имуществена санкция 5000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1, 2 или 3 наказанието е глоба или имуществена санкция 10 000 лв.
Чл. 93а. Който монтира или монтира и ремонтира тахографи, без да има издадено удостоверение по чл. 89а, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 4000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Който преотстъпи издадената му карта за монтаж или ремонт на тахографи, ползва чужда карта за монтаж или ремонт или не изпълни задълженията си по чл. 89б, ал. 1, т. 3, се наказва с глоба 3000 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Който не изпълни задълженията си по чл. 89б, ал. 1, т. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция 2000 лв.
(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) За неизпълнение на задълженията по чл. 89б, ал. 1, т. 1 или 2 наказанието е имуществена санкция 5000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Който възпрепятства изпълнението на служебните задължения на длъжностни лица по чл. 91, ал. 8, се наказва с глоба 1500 лв.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При повторно нарушение по ал. 1 – 5 наказанието е глоба или имуществена санкция в двоен размер 5000 лв.
Чл. 93б. (1) Водач, който не спазва изискванията относно дневното време за управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на дневното време за управление:
1. до 1 час – с глоба 100 лв.;
2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;
3. над 2 часа – с глоба 1500 лв.
(2) Водач, който не спазва изискванията относно седмичното време за управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на седмичното време за управление:
1. до 4 часа – с глоба 100 лв.;
2. от 4 до 14 часа – с глоба 500 лв.;
3. над 14 часа – с глоба 1500 лв.
(3) Водач, който не спазва изискванията относно общото време на управление през всеки две последователни седмици, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на времето за управление през всеки две последователни седмици:
1. до 10 часа – с глоба 100 лв.;
2. от 10 до 22 часа и 30 минути – с глоба 500 лв.;
3. над 22 часа и 30 минути – с глоба 1500 лв.
(4) Водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им:
1. до 30 минути – с глоба 100 лв.;
2. от 30 до 90 минути – с глоба 300 лв.;
3. над 90 минути – с глоба 1500 лв.
(5) Водач, който не спазва изискванията относно времето за прекъсване, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им:
1. до 15 минути – с глоба 50 лв.;
2. над 15 минути – с глоба 100 лв.
(6) Водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална дневна почивка:
1. до 1 час – с глоба 100 лв.;
2. от 1 до 2 часа и 30 минути – с глоба 300 лв.;
3. над 2 часа и 30 минути – с глоба 1500 лв.
(7) Водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка:
1. до 1 час – с глоба 200 лв.;
2. от 1 до 2 часа – с глоба 500 лв.;
3. над 2 часа – с глоба 1500 лв.
(8) Водач, който не спазва изискванията относно разделената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване времето на втория период от разделената дневна почивка:
1. до 1 час – с глоба 100 лв.;
2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;
3. над 2 часа – с глоба 1500 лв.
(9) Водач, който не спазва изискванията относно дневна почивка при екипно управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване на времето за дневна почивка при екипно управление:
1. до 1 час – с глоба 100 лв.;
2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;
3. над 2 часа – с глоба 1500 лв.
(10) Водач, който не спазва изискванията относно намалената седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена седмична почивка:
1. до 2 часа – с глоба 100 лв.;
2. от 2 до 4 часа – с глоба 200 лв.;
3. над 4 часа – с глоба 1000 лв.
(11) Водач, който не спазва изискванията относно нормалната седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална седмична почивка:
1. до 3 часа – с глоба 100 лв.;
2. от 3 до 9 часа и 30 минути – с глоба 200 лв.;
3. над 9 часа и 30 минути – с глоба 1000 лв.
Чл. 93б. (1) Водач, който не спазва изискванията относно дневното време за управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на дневното време за управление:
1. до 1 час – с глоба 100 лв.;
2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 2 часа – с глоба 500 лв.
(2) Водач, който не спазва изискванията относно седмичното време за управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на седмичното време за управление:
1. до 4 часа – с глоба 100 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) от 4 до 14 часа – с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 14 часа – с глоба 500 лв.
(3) Водач, който не спазва изискванията относно общото време на управление през всеки две последователни седмици, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на времето за управление през всеки две последователни седмици:
1. до 10 часа – с глоба 100 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) от 10 до 22 часа и 30 минути – с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 22 часа и 30 минути – с глоба 500 лв.
(4) Водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им:
1. до 30 минути – с глоба 100 лв.;
2. от 30 до 90 минути – с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 90 минути – с глоба 500 лв.
(5) Водач, който не спазва изискванията относно времето за прекъсване, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им:
1. до 15 минути – с глоба 50 лв.;
2. над 15 минути – с глоба 100 лв.
(6) Водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална дневна почивка:
1. до 1 час – с глоба 100 лв.;
2. от 1 до 2 часа и 30 минути – с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 2 часа и 30 минути – с глоба 500 лв.
(7) Водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка:
1. до 1 час – с глоба 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 2 часа – с глоба 500 лв.
(8) Водач, който не спазва изискванията относно разделената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване времето на втория период от разделената дневна почивка:
1. до 1 час – с глоба 100 лв.;
2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 2 часа – с глоба 500 лв.
(9) Водач, който не спазва изискванията относно дневна почивка при екипно управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване на времето за дневна почивка при екипно управление:
1. до 1 час – с глоба 100 лв.;
2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 2 часа – с глоба 500 лв.
(10) Водач, който не спазва изискванията относно намалената седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена седмична почивка:
1. до 2 часа – с глоба 100 лв.;
2. от 2 до 4 часа – с глоба 200 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 4 часа – с глоба 500 лв.
(11) Водач, който не спазва изискванията относно нормалната седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална седмична почивка:
1. до 3 часа – с глоба 100 лв.;
2. от 3 до 9 часа и 30 минути – с глоба 200 лв.;
3. (доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) над 9 часа и 30 минути – с глоба 500 лв.
Чл. 93в. (1) Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф, който не функционира съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.
(3) Водач, който при проверка от контролните органи не представи разпечатки, поради липса на хартия, се наказва с глоба 500 лв.
(4) Водач, който притежава повече от една валидна карта на водача, се наказва с глоба 1500 лв.
(5) Водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.
(6) Водач, който използва повредена карта на водача или карта с изтекъл срок, се наказва с глоба 1500 лв.
(7) Водач, който използва замърсени или повредени тахографски листа с данни, които:
1. се четат, се наказва с глоба 100 лв.;
2. не се четат, се наказва с глоба 500 лв.
(8) Водач, който не е подал заявление за замяна или анулиране на повредена, неизправна, изгубена или открадната карта на водача в срока, определен в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва с глоба 100 лв.
(9) Водач, който без разрешение изважда от тахографа тахографски лист или картата на водача, което:
1. оказва влияние на записването на съответните данни, се наказва с глоба 1500 лв.;
2. не оказва влияние на записването на съответните данни, се наказва с глоба 200 лв.
(10) Водач, който използва тахографски лист или карта на водача за период, по-дълъг от този, за който е предназначена, и това:
1. е довело до загуба на данни, се наказва с глоба 1500 лв.;
2. не е довело до загуба на данни, се наказва с глоба 200 лв.
(11) Водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 1500 лв.
(12) Водач, който при екипно управление не е поставил тахографския лист или картата на водача в правилното гнездо на тахографа, се наказва с глоба 1500 лв.
(13) Водач, който не е осигурил записаното на тахографския лист часово време да съответства на официалното време в страната на регистрация на превозното средство, се наказва с глоба 200 лв.
(14) Водач, който не използва правилно превключващия механизъм на тахографа, се наказва с глоба 500 лв.
(15) Водач, който не е попълнил на тахографския лист:
1.собственото име и/или фамилията си, се наказва с глоба 100 лв.;
2. датата на започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв.;
3. мястото на започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв.;
4. регистрационния номер на превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.;
5. показанието на километропоказателя на превозното средство в началото на използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв.;
6. показанието на километропоказателя на превозното средство в края на използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв.;
7. часа на смяна на превозното средство, се наказва с глоба 100 лв.
(16) Водач на превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, който не е въвел символа на страната, в която е започнал и завършил дневното време на управление, се наказва с глоба 100 лв.
(17) Наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни:
1. тахографски листа, и/или
2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или
3. ръчни записи и разпечатки, и/или
4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
(18) Водач, който подправи, укрие или унищожи данни, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф, се наказва с глоба 1500 лв.
(19) Водач, който манипулира тахографа, тахографския лист или картата на водача и това може да доведе до подправяне на данните, се наказва с глоба 1500 лв.
(20) Водач, който управлява превозно средство с монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф, се наказва с глоба 1500 лв.
(21) Водач, който за периода, през който тахографът е бил неизправен или не е бил годен за експлоатация:
1. не е въвел всички данни за този период, се наказва с глоба 1500 лв.;
2. не е попълнил номера на картата на водача и/или имената си, и/или номера на свидетелството си за управление на моторно превозно средство, се наказва с глоба 1500 лв.;
3. не е поставил подписа си, се наказва с глоба 100 лв.
(22) Водач, който в случай на загуба или кражба на картата на водача не е подал официално уведомление до компетентните органи в страната, в която е настъпило събитието, се наказва с глоба 500 лв.
(23) Водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари с моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 или на AETR, които не са оборудвани с тахограф или монтираните на моторните превозните средства тахографи не са от одобрен тип, се наказва с глоба 1500 лв.
(24) За нарушения на водача, свързани с неправилното използване на тахографските листа или картата на водача, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба 500 лв.
Чл. 93в. Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф, който не функционира съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.
(2) Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач, който при проверка от контролните органи не представи разпечатки, поради липса на хартия, се наказва с глоба 100 лв.
(4) Водач, който притежава повече от една валидна карта на водача, се наказва с глоба 1500 лв.
(5) Водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач, който използва повредена карта на водача или карта с изтекъл срок, се наказва с глоба 500 лв.
(7) Водач, който използва замърсени или повредени тахографски листа с данни, които:
1. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
2. не се четат, се наказва с глоба 500 лв.
(8) Водач, който не е подал заявление за замяна или анулиране на повредена, неизправна, изгубена или открадната карта на водача в срока, определен в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва с глоба 100 лв.
(9) Водач, който без разрешение изважда от тахографа тахографски лист или картата на водача, което:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) оказва влияние на записването на съответните данни, се наказва с глоба 500 лв.;
2. не оказва влияние на записването на съответните данни, се наказва с глоба 200 лв.
(10) Водач, който използва тахографски лист или карта на водача за период, по-дълъг от този, за който е предназначена, и това:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) е довело до загуба на данни, се наказва с глоба 500 лв.;
2. не е довело до загуба на данни, се наказва с глоба 200 лв.
(11) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.
(12) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач, който при екипно управление не е поставил тахографския лист или картата на водача в правилното гнездо на тахографа, се наказва с глоба 500 лв.
(13) Водач, който не е осигурил записаното на тахографския лист часово време да съответства на официалното време в страната на регистрация на превозното средство, се наказва с глоба 200 лв.
(14) Водач, който не използва правилно превключващия механизъм на тахографа, се наказва с глоба 500 лв.
(15) Водач, който не е попълнил на тахографския лист:
1. собственото име и/или фамилията си, се наказва с глоба 100 лв.;
2. датата на започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв.;
3. мястото на започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв.;
4. регистрационния номер на превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.;
5. показанието на километропоказателя на превозното средство в началото на използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв.;
6. показанието на километропоказателя на превозното средство в края на използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв.;
7. часа на смяна на превозното средство, се наказва с глоба 100 лв.
(16) Водач на превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, който не е въвел символа на страната, в която е започнал и завършил дневното време на управление, се наказва с глоба 100 лв.
(17) Наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни:
1. тахографски листа, и/или
2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или
3. ръчни записи и разпечатки, и/или
4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
(18) Водач, който подправи, укрие или унищожи данни, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф, се наказва с глоба 1500 лв.
(19) Водач, който манипулира тахографа, тахографския лист или картата на водача и това може да доведе до подправяне на данните, се наказва с глоба 1500 лв.
(20) Водач, който управлява превозно средство с монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф, се наказва с глоба 1500 лв.
(21) Водач, който за периода, през който тахографът е бил неизправен или не е бил годен за експлоатация:
1. не е въвел всички данни за този период, се наказва с глоба 1500 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) не е попълнил номера на картата на водача и/или имената си, и/или номера на свидетелството си за управление на моторно превозно средство, се наказва с глоба 500 лв.;
3. не е поставил подписа си, се наказва с глоба 100 лв.
(22) Водач, който в случай на загуба или кражба на картата на водача не е подал официално уведомление до компетентните органи в страната, в която е настъпило събитието, се наказва с глоба 500 лв.
(23) Водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари с моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 или на AETR, които не са оборудвани с тахограф или монтираните на моторните превозните средства тахографи не са от одобрен тип, се наказва с глоба 1500 лв.
(24) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) За нарушения на водача, свързани с неправилното използване на тахографските листа или картата на водача, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба 100 лв.
Чл. 93г. (1) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка на пътници или товари, които дават на водачите допълнителни възнаграждения под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с изминатото разстояние или с количеството превозени товари, и това води до застрашаване безопасността на движението и/или нарушаване изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(2) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(3) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не спазват минималната възраст за придружител на водача, определена в член 5, т. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, се налага имуществена санкция 1500 лв.
Чл. 93г.  (1) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка на пътници или товари, които дават на водачите допълнителни възнаграждения под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с изминатото разстояние или с количеството превозени товари, и това води до застрашаване безопасността на движението и/или нарушаване изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(2) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(3) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не спазват минималната възраст за придружител на водача, определена в член 5, т. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, се налага имуществена санкция 1500 лв.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, което извършва превоз за собствена сметка, които не спазват изискванията за извличането на данните от тахографа или от картата на водача, определени с наредбата по чл. 89, ал. 1, когато това не е довело до загуба на данни, се налага имуществена санкция в размер 200 лв.
Чл. 94. (1) Който не издаде документ за платена превозна цена, включително за таксиметровите превози, се наказва с глоба 700 лв.
(2) Който допусне или разпореди извършването на обществен превоз на пътници без документ за платена превозна цена, се наказва с глоба или с имуществена санкция 1500 лв.
(3) Който допусне извършването на таксиметров превоз по цена за километър пробег под минимално и/или над максимално определената от общинския съвет за територията на съответната община, се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв. и автомобилът се отписва от списъка с данни за автомобилите към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз.
Чл. 94. (1) Който не издаде документ за платена превозна цена, включително за таксиметровите превози, се наказва с глоба 700 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Който допусне извършването на обществен превоз на пътници, без да осигури на водача необходимите документи за платена превозна цена и багажни разписки, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв.
(3) Който допусне извършването на таксиметров превоз по цена за километър пробег под минимално и/или над максимално определената от общинския съвет за територията на съответната община, се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв. и автомобилът се отписва от списъка с данни за автомобилите към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз.
Чл. 95. ((1) Наказва се с глоба 500 лв. водач на моторно превозно средство, което:
1. не е оборудвано с таксиметров апарат;
2. е с повреден таксиметров апарат или ограничител на скоростта;
3. е с невключен таксиметров апарат;
4. е с разпломбиран таксиметров апарат;
5. не е оборудвано с ограничител на скоростта.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на водач, който:
1. управлява лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни;
2. не представи на превозвача за ежемесечна заверка пътната книжка за отчитане и контрол на работата на лекия таксиметров автомобил.
(3) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер 2000 лв., а по ал. 2 – глоба в размер 3000 лв., а автомобилът се отписва от списъка с данни за автомобилите към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(4) Наказанията по ал. 1 се налагат и на водач, който промени показанията на таксиметров апарат.
Чл. 95. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишен текст на чл. 95, изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Наказва се с глоба 500 лв. водач на моторно превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз или превоз на пътници или товари, или превоз за собствена сметка, и моторното превозно средство:
1. не е оборудвано с таксиметров апарат;
2. е с повреден таксиметров апарат или ограничител на скоростта;
3. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане на превоза;
4. е с разпломбиран таксиметров апарат;
5. не е оборудвано с ограничител на скоростта.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на водач, който:
1. управлява лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни;
2. не представи на превозвача за ежемесечна заверка пътната книжка за отчитане и контрол на работата на лекия таксиметров автомобил.
(3) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер 2000 лв., а по ал. 2 – глоба в размер 3000 лв., а автомобилът се отписва от списъка с данни за автомобилите към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(4) Наказанията по ал. 1 се налагат и на водач, който промени показанията на таксиметров апарат.
Чл. 96. (1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който:
1. допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността;
2. преотстъпи издаденото му разрешително за превоз на пътници или товари;
3. допусне извършването на превоз без редовно издадено или с преотстъпено му разрешително за превоз на пътници или товари;
4. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
6. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
7. ( отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
8. разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя или за която не притежава валидно маршрутно разписание;
9. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
10. ( отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
11. ( отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
12. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
13. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
(2) Който допусне или разпореди извършване на превоз на пътници или товари, без да има това право, се наказва с глоба или имуществена санкция 5000 лв.
(3) За повторно нарушение:
1. по ал. 1 – наказанието е глоба или имуществена санкция 5000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация;
2. по ал. 2 – наказанието е глоба или имуществена санкция 15 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация.
(4) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 1500 лв. превозвач, който допусне извършването на превоз с моторно превозно средство, което не е оборудвано с ограничител на скоростта или с таксиметров апарат.
(5) Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв.:
1. който:
а) не организира извършването на предпътни технически прегледи на пътните превозни средства;
б) допусне или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, което не е технически изправно;
в) допусне или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, на което не е извършен предпътен технически преглед;
2. който допусне или разпореди:
а) извършване на превоз на багаж по автобусна линия без издаване на багажна разписка;
б) превоз на багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса;
3. който не организира извършването на предпътни медицински прегледи на водачите или допусне или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари от водачи, които не са преминали предпътен медицински преглед.
(6) При повторно нарушение по ал. 5 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Чл. 96.  (1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността;
2. преотстъпи издаденото му разрешително за превоз на пътници или товари;
3. допусне извършването на превоз без редовно издадено или с преотстъпено му разрешително за превоз на пътници или товари;
4. ( отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
6. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
7. ( отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
8.разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя или за която не притежава валидно маршрутно разписание;
9. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
10. ( отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
11. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
12. ( отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
13. ( отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
(2) Който допусне или разпореди извършване на превоз на пътници или товари, без да има това право, се наказва с глоба или имуществена санкция 5000 лв.
(3) За повторно нарушение:
1. по ал. 1 – наказанието е глоба или имуществена санкция 5000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация;
2. по ал. 2 – наказанието е глоба или имуществена санкция 15 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация.
(4) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 1500 лв. превозвач, който допусне извършването на превоз с моторно превозно средство, което не е оборудвано с ограничител на скоростта или с таксиметров апарат.
(5) Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв.:
1. който:
а) не организира извършването на предпътни технически прегледи на пътните превозни средства;
б) допусне или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, което не е технически изправно;
в) допусне или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, на което не е извършен предпътен технически преглед;
г) (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността;
2. който допусне или разпореди:
а) извършване на превоз на багаж по автобусна линия без издаване на багажна разписка;
б) превоз на багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) който не организира извършването на предпътни медицински прегледи на водачите съгласно изискванията, определени с наредбата по чл. 7а, ал. 3, или допусне или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари от водачи, които не са преминали предпътен медицински преглед в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 7а, ал. 3.
(6) При повторно нарушение по ал. 5 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Чл. 96б. (1) Който допусне или разпореди извършването на случаен превоз на деца и/или ученици извън периода на светлата част на денонощието, се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на лиценза.
(3) Възложителят на превоза, съответно организаторът, който не осигури безопасното качване и слизане от превозното средство на деца и/или ученици при извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка, се наказва с глоба или с имуществена санкция 5000 лв.
(4) Който допусне или разпореди извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с водачи, чиято възраст е по-малка от 25 години, или с водачи, които не отговарят на изискването за 2 години професионален опит, се наказва с имуществена санкция 10 000 лв.
(5) Наказва се с имуществена санкция 10 000 лв., който допусне или разпореди извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с автобуси, за които няма издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) и/или удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(6) При повторно нарушение по ал. 3 глобата или имуществената санкция е 10 000 лв.
(7) При повторно нарушение по ал. 4 или 5 се налага имуществена санкция 20 000 лв. и се отнема лицензът.
Чл. 96б.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Който допусне или разпореди извършването на случаен превоз на деца и/или ученици извън часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч., се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на лиценза.
(3) Възложителят на превоза, съответно организаторът, който не осигури безопасното качване и слизане от превозното средство на деца и/или ученици при извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка, се наказва с глоба или с имуществена санкция 5000 лв.
(4) Който допусне или разпореди извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с водачи, чиято възраст е по-малка от 25 години, или с водачи, които не отговарят на изискването за 2 години професионален опит, се наказва с имуществена санкция 10 000 лв.
(5) Наказва се с имуществена санкция 10 000 лв., който допусне или разпореди извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с автобуси, за които няма издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) и/или удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(6) При повторно нарушение по ал. 3 глобата или имуществената санкция е 10 000 лв.
(7) При повторно нарушение по ал. 4 или 5 се налага имуществена санкция 20 000 лв. и се отнема лицензът.
Чл. 96д. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Ръководител на транспортна дейност на предприятие, който не изпълни задълженията си по Регламент (ЕО) 1071/2009, се наказва с глоба в размер 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер 1000 лв.
Чл. 102. (1) Собственик на автогара и автоспирка или длъжностно лице, който (което) не осигури достъп до автогарата или автоспирката на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, се наказва с глоба или с имуществена санкция 500 лв.
(2) Собственик на автогара или автоспирка, който не е осигурил или не поддържа в изправност определения с наредбата по чл. 21 минимум оборудване в автогарите и автоспирките или откаже да предостави на превозвача правото на продажба на билети на притежаваната от него автогара, се наказва с глоба или с имуществена санкция 1000 лв.
(3) Собственик на автогара, който нарушава изискванията по чл. 22, ал. 3, се наказва със:
1. имуществена санкция 10 000 лв. – при първо нарушение;
2. имуществена санкция 20 000 лв. – при повторно нарушение.
3. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.)
(4) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 300 лв.
(5) На превозвач, който не разпореди или не осигури моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки, се налага имуществена санкция 500 лв.
(6) Собственик на автогара, който не изпълнява мерките за сигурност на превозите на пътници с автобус, предвидени в наредбата по чл. 21, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв.
Чл. 102. (1) Собственик на автогара и автоспирка или длъжностно лице, който (което) не осигури достъп до автогарата или автоспирката на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, се наказва с глоба или с имуществена санкция 500 лв.
(2) Собственик на автогара или автоспирка, който не е осигурил или не поддържа в изправност определения с наредбата по чл. 21 минимум оборудване в автогарите и автоспирките или откаже да предостави на превозвача правото на продажба на билети на притежаваната от него автогара, се наказва с глоба или с имуществена санкция 1000 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Собственик на автогара, който нарушава изискванията по чл. 22, ал. 4 или методиката по чл. 22, ал. 5, се наказва със:
1. имуществена санкция 10 000 лв. – при първо нарушение;
2. имуществена санкция 20 000 лв. – при повторно нарушение.
3. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.)
(4) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 300 лв.
(5)На превозвач, който не разпореди или не осигури моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки, се налага имуществена санкция 500 лв.
(6) Собственик на автогара, който не изпълнява мерките за сигурност на превозите на пътници с автобус, предвидени в наредбата по чл. 21, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв.
Чл. 104. (1) Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.
(2) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които допуснат или разпоредят извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка с моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, които не са оборудвани с тахограф или монтираните на моторните превозни средства тахографи не са от одобрен тип, се налага имуществена санкция 5000 лв.
(3) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили правилното функциониране на тахографа, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(4) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които разпоредят или допуснат извършване на превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, от водач, който не притежава карта на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(5) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили на водача необходимата информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена санкция 2000 лв.
(6) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили на водачите достатъчен брой тахографски листа и/или тахографските листа не са от одобрен тип, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(7) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв.
(8) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които подправят, укрият или унищожат данни, записани в тахографския лист, съхранени в дигиталния тахограф, в картата на водача или на разпечатките от дигиталния тахограф, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(9) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които манипулират тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне на данните, се налага имуществена санкция 1500 лв.
(10) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, в чието превозно средство е установено монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист, съхранени в дигиталния тахограф, в картата на водача или на разпечатките от дигиталния тахограф, се налага имуществена санкция 5000 лв.
(11) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не осигурят на водачите достатъчно количество налична хартия за разпечатки, се налага имуществена санкция 1000 лв.
(12) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили поправката на тахографа от одобрен сервиз или тя не е извършена на пътя, когато в рамките на 7 дни от откриване на неизправността на тахографа превозното средство не може да се върне в предприятието, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(13) Когато нарушението по ал. 1, 2, 4, 7 – 10 и 12 е извършено повторно, наказанието е имуществена санкция 8000 лв. и отнемане на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността.
Чл. 104. (1) Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.
(2) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които допуснат или разпоредят извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка с моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, които не са оборудвани с тахограф или монтираните на моторните превозни средства тахографи не са от одобрен тип, се налага имуществена санкция 5000 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили правилното функциониране на тахографа, се налага имуществена санкция 1000 лв.
(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които разпоредят или допуснат извършване на превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, от водач, който не притежава карта на водача, се налага имуществена санкция 1000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили на водача необходимата информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена санкция 1000 лв.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили на водачите достатъчен брой тахографски листа и/или тахографските листа не са от одобрен тип, се налага имуществена санкция 1500 лв.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.
(8) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които подправят, укрият или унищожат данни, записани в тахографския лист, съхранени в дигиталния тахограф, в картата на водача или на разпечатките от дигиталния тахограф, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(9) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които манипулират тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне на данните, се налага имуществена санкция 1500 лв.
(10) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, в чието превозно средство е установено монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист, съхранени в дигиталния тахограф, в картата на водача или на разпечатките от дигиталния тахограф, се налага имуществена санкция 5000 лв.
(11) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не осигурят на водачите достатъчно количество налична хартия за разпечатки, се налага имуществена санкция 1000 лв.
(12) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили поправката на тахографа от одобрен сервиз или тя не е извършена на пътя, когато в рамките на 7 дни от откриване на неизправността на тахографа превозното средство не може да се върне в предприятието, се налага имуществена санкция 3000 лв.
(13) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Когато нарушението по ал. 1, 2, 4, 7, 10 и 12 е извършено повторно, наказанието е имуществена санкция в двоен размер, а при системни нарушения наказанието е имуществена санкция в троен размер.
Чл. 104з. (1) Превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България в случаите по чл. 11, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко невърнато копие или удостоверение.
(2) Превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България в случаите по чл. 106а, ал. 1, т. 6, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко невърнато копие или удостоверение.
(3) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.
(4) Превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, извършващ обществен превоз на пътници или товари, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв.
(5) Превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е с българска регистрация или не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв.
(6) Превозвач, който преотстъпи заверено копие на лиценз на Общността или допусне извършването на обществен превоз на пътници или товари с невалидно, отнето или преотстъпено заверено копие на лиценз на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв.
(7) За повторно нарушение по ал. 4, 5 и 6 се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.
Чл. 104з. (Нов – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ лиценз, заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България в срока по чл. 11, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всеки невърнат лиценз, заверено копие или удостоверение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6 и не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко невърнато копие или удостоверение.
(3) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, но извършва обществен превоз на пътници или товари, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(5) Превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е с българска регистрация или не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Превозвач, който преотстъпи заверено копие на лиценз на Общността или допусне извършването на обществен превоз на пътници или товари с отнето със заповед по реда на чл. 11, ал. 4 или с преотстъпено заверено копие на лиценз на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение завереното копие се отнема.
(7) За повторно нарушение по ал. 4, 5 и 6 се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.
Чл. 104и. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Водач, който извършва превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без издадено удостоверение за вписване в регистъра по чл. 24е, ал. 4, се наказва с глоба в размер 1000 лв.
(2) Който допусне извършването на превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, с превозно средство, което:
1. не отговаря на изискванията на чл. 24е, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.;
2. не е обозначено съгласно изискванията на чл. 24е, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв.;
3. не е вписано в регистъра по чл. 24е, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобите, съответно имуществените санкции, се налагат в двоен размер.
Чл. 105. (1) За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
(2) За нарушения на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция 500 лв.
Чл. 105.  (1) За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
(2) За нарушения на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция 500 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач, който при проверка от контролните органи не представи документ, изискуем по този закон или по подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на този закон, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба 50 лв.
Чл. 106а. (1) За преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
2. спиране от движение за срок 12 месеца на моторно превозно средство, с което повторно се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва:
а) международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори, по които Република България е страна – до заплащането на наложената глоба за извършеното нарушение и издаване на съответно българско разрешително в граничен пункт или на друго място на територията на Република България;
б) обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
в) международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4;
г) превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение;
д) превоз по автобусна линия, за която превозвачът не е сключил договор с възложителя за възлагането и по чл. 19, ал. 5 – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
е) превоз на пътници, за което се изисква да е оборудвано с обезопасителни колани и то не е оборудвано или е оборудвано с обезопасителни колани в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;
4. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка;
5. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 92, ал. 4 – до изпълнение на задължението за заплащане на наложената с наказателното постановление глоба;
6. временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари:
а) при смърт или при невъзможност ръководителят на транспортната дейност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца;
б) когато ръководителят на транспортната дейност е престанал да отговаря на изискванията за добра репутация или за професионална компетентност или когато превозвачът няма ръководител на транспортната дейност извън случаите по буква „а“ – до отстраняване на несъответствието, но не повече от един месец;
в) когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Република България – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца.
(2) Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез:
1. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви „б“ и „в“;
2. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи – в случаите по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „г“;
3. отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него – в случаите по ал. 1, т. 4 и 5;
4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
5. отнемане на заверените копия на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България – в случаите по ал. 1, т. 6.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 – 3 регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
(4) Размерът на паричната гаранция се определя със заповедта по чл. 107, ал. 1 и не може да бъде по-голям от максималния размер на глобата, предвидена за извършеното нарушение.
(5) След приключване на административнонаказателното производство:
1. внесената парична гаранция се прехвърля от набирателната в транзитната сметка на държавния бюджет – когато размерът на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба е по-голям или равен на размера на внесената гаранция;
2.частта от внесената парична гаранция, равностойна на наложената глоба, се прехвърля от набирателната в транзитната сметка на държавния бюджет, а разликата се превежда по посочена от нарушителя банкова сметка – когато размерът на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба е по-малък от размера на внесената парична гаранция;
3. внесената парична гаранция се превежда по посочена от нарушителя банкова сметка – при отмяна на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение.
(6) В случаите по ал. 1, т. 1 – 3 собственикът или водачът на моторното превозно средство в срок до два часа от прилагане на принудителната административна мярка придвижва моторното превозно средство до определено място за домуване.
(7) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство по ал. 2, се връщат след заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
Чл. 106а.  (1) За преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца:
а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността;
б) което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община;
в) с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11;
г) с което се извършва превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е;

2. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва:
а) международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори, по които Република България е страна – до заплащането на наложената глоба за извършеното нарушение и издаване на съответно българско разрешително в граничен пункт или на друго място на територията на Република България;
б) (доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, превоз за собствена сметка или таксиметров превоз – до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
в) (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 – до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4;
г) превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение;
д) (нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) превоз по автобусна линия, за която превозвачът не е сключил договор с възложителя за възлагането и по чл. 19, ал. 5 – до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
е) превоз на пътници, за което се изисква да е оборудвано с обезопасителни колани и то не е оборудвано или е оборудвано с обезопасителни колани в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;
4. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:
а) е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка;
б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;
в) извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на превоз за собствена сметка, случаен, специализиран или таксиметров превоз на пътници – за срок от една година;

5. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 92, ал. 4 – до изпълнение на задължението за заплащане на наложената с наказателното постановление глоба;
6. временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари:
а) при смърт или при невъзможност ръководителят на транспортната дейност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца;
б) когато ръководителят на транспортната дейност е престанал да отговаря на изискванията за добра репутация или за професионална компетентност или когато превозвачът няма ръководител на транспортната дейност извън случаите по буква „а“ – до отстраняване на несъответствието, но не повече от един месец;
в) когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Република България – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца;
7. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници:
а) без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза;
б) без издадено разрешение за съответната община, от която е започнал превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
в) с таксиметров апарат, който не е с оценено съответствие и/или не е преминал метрологичен контрол;
г) с лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни.

(2) Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви „б“ и „в“;
2. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи – в случаите по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „г“;
3. отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него – в случаите по ал. 1, т. 4 и 5;
4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
5. отнемане на заверените копия на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България – в случаите по ал. 1, т. 6;
6. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
(4) Размерът на паричната гаранция се определя със заповедта по чл. 107, ал. 1 и не може да бъде по-голям от максималния размер на глобата, предвидена за извършеното нарушение.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
(6) ( отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство, иззети по реда на ал. 3, се връщат след отстраняването на нарушението или изтичането на срока по ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
(8) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Свидетелството за управление, иззето по реда на ал. 1, т. 4, букви „б“ и „в“, се изпраща на органа, който го е издал, заедно с копие на заповедта за приложената принудителна административна мярка.
Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
2. „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.
3. „Превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.
4. „Превоз за собствена сметка“ е:
а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, или
б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
5. „Превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
6. „Криза на пазара“ е наличие на значителен и вероятно продължителен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от клиентите, представляващ сериозна заплаха за финансовата стабилност и оцеляване на значителен брой превозвачи.
7. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
8. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
9. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
10. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.)
11. „Транспортна схема“ е общодостъпна схема, с която се предоставят за експлоатация автобусните линии в община, област или в цялата страна.
12. „Автогара“ е транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална, междинна или крайна точка на автобусните линии.
13. „Автоспирка“ е всяко обозначено място, различно от автогара, на което според определе
14. „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.
15. „Каботажен превоз“ е вътрешен автомобилен превоз, извършван от превозвач в страна, различна от тази, в която е регистриран.
16. „Опасни товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
17. „Разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, даващ право за извършване на определен вид превози.
18. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
19. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
20. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
21. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
22. „Автобусна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.
23. „Специализирани автобусни превози“ са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание.
24. „Случайни автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.
25. „Совалкови автобусни превози“ са превозите с автобуси, посредством които при непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи от пътници се превозват от даден отправен район до друг.
26. „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
27. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
28. „Системни“ са нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
29. „Максимално допустима маса“ е съвкупността от собственото тегло на превозното средство и максимално допустимото му натоварване.
30. „Товарителница“ е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от Търговския закон.
31. „Превоз на опасни товари“ е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните.
32. „Разчетна парична единица“ е специалното право на тираж, както то е определено от Международния валутен фонд. Сумата, посочена в чл. 71, ал. 3, е конвертируема в националната валута на страната, чийто съд е натоварен с разглеждане на спора, на базата на стойността на тази валута към датата, на която той се е произнесъл, или на датата, приета по взаимно съгласие от страните. Стойността на националната валута в специалното право на тираж на страната, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява съгласно начина на превръщане, прилаган от Международния валутен фонд към въпросната дата на извършване на операциите и сделките.
33. „Консултант по безопасността при превоза на опасни товари“ е всяко назначено от ръководителя на предприятието лице, чиято роля е да изпълнява задачите и функциите, определени в закона и подзаконовите актове, свързани с превоза на опасни товари, и което притежава удостоверение за преминат курс на обучение.
34. „Тахограф“ е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен или полуавтоматичен режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите.
35. „Допълнителни автобусни линии“ са линиите с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
36. „Светлата част на денонощието“ включва периода от изгрева до залеза на слънцето по данни на Националната метеорологична служба.
37. „Превоз на деца и/или ученици“ е превоз на предварително съставена група от деца и/или ученици с най-малко един придружител. Група с повече от 10 деца и/или ученици трябва да е с най-малко двама придружители.
38. „Изключително право“, „компенсация за обществена услуга“ и „задължение за извършване на обществена услуга“ са понятия по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
39. „Направление“ е съвкупност от автобусни линии с най-малко две общи спирки и с дължина на участъка между тези спирки най-малко 30 на сто от дължината на всяка от линиите.
40. „Интелигентни транспортни системи“ са системи, при които се прилагат информационни и комуникационни технологии в областта на автомобилния транспорт, включително инфраструктура, превозни средства и ползватели, и в управлението на движението и управлението на мобилността, както и за интерфейси с останалите видове транспорт.
41. „Интерфейс“ е междусистемно устройство, осигуряващо средствата, чрез които системите могат да се свържат и да си взаимодействат.
42. „Лице с увреждания“ и „лице с намалена подвижност“ са понятията по смисъла на Регламент (ЕС) № 181/2011.
43. „Билет“ е превозен документ за еднократно пътуване с едно превозно средство или за комбинирано пътуване за определено време.
44. „Карта“ е превозен документ за няколко еднократни пътувания.
45. „Електронен билет“ е превозен документ, който се издава от електронна система и се изпраща в електронен формат на пътника след заплащане стойността на билета при превози по междуселищни или международни линии или може да бъде зареден в карта на електронен носител след заплащане на стойността и се таксува чрез валидатор при превози по градски линии.
46. (нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) „Абонаментна карта на хартиен носител“ е персонализиран или неперсонализиран превозен документ за един пътник за многократно пътуване, без ограничение, в рамките на маршрута и срока на валидност, издава се за определен период от време.
47. „Абонаментна карта на електронен носител“ е персонализиран или неперсонализиран превозен документ за един пътник за многократно пътуване, без ограничение, в рамките на маршрута и срока на валидност, който се таксува чрез валидатор.
48. „Икономическа агломерация“ е територия, която с устройствен план, концепция или схема за пространствено развитие е определена преимуществено за индустриална или бизнес зона.
49. „Междуселищна автобусна линия“ е линия от общинските, областните и републиканската транспортни схеми, маршрутът на която включва спирки в две или повече населени места.
50. „Градска автобусна линия“ е линия от общинските транспортни схеми, маршрутът на която включва спирки само в чертите на едно населено място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план.
51. „Спирка“ е място, обозначено за спиране с цел слизане и/или качване на пътници, включващо автогари и автоспирки.
52. „Вътрешноградски транспорт“ е съвкупността от всички градски линии в чертите на едно населено място.
53. „Дата на първата регистрация“ е датата, на която превозното средство е било регистрирано за първи път в страната или в чужбина.
54. „Свързано лице“ е дружество или лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството.
55. „Устройство за мобилно видеонаблюдение“ е техническо устройство, което позволява да се заснеме пътнотранспортната обстановка пред превозното средство по време на движение.

§ 2. За издаване на лицензи, разрешителни, регистрационни и други документи и за извършване на административни услуги по този закон и по Закона за движението по пътищата се заплащат такси, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

§ 3. При провеждане на неотложни аварийноспасителни или възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия и катастрофи превозвачите предоставят транспортни средства по искане на органите на държавна власт, местната администрация и местното самоуправление. Извършените разходи се възстановяват по ред, определен от Министерския съвет.
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.

4.“Превоз за собствена сметка“ е:
а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, или
б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
5. „Превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
6. „Криза на пазара“ е наличие на значителен и вероятно продължителен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от клиентите, представляващ сериозна заплаха за финансовата стабилност и оцеляване на значителен брой превозвачи.
7. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
8. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
9. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
10. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.)
11. „Транспортна схема“ е общодостъпна схема, с която се предоставят за експлоатация автобусните линии в община, област или в цялата страна.
12. „Автогара“ е транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална, междинна или крайна точка на автобусните линии.
13. „Автоспирка“ е всяко обозначено място, различно от автогара, на което според определения маршрут по автобусна линия е предвидено спиране за качване и/или слизане на пътници.
14. „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.
15. „Каботажен превоз“ е вътрешен автомобилен превоз, извършван от превозвач в страна, различна от тази, в която е регистриран.
16. „Опасни товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
17. „Разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, даващ право за извършване на определен вид превози.
18. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
19. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
20. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
21. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
22. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) „Автобусна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.
23. „Специализирани автобусни превози“ са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание.
24. „Случайни автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.
25. „Совалкови автобусни превози“ са превозите с автобуси, посредством които при непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи от пътници се превозват от даден отправен район до друг.
26. „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
27. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
28. „Системни“ са нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
29. „Максимално допустима маса“ е съвкупността от собственото тегло на превозното средство и максимално допустимото му натоварване.
30. „Товарителница“ е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от Търговския закон.
31. „Превоз на опасни товари“ е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните.
32. „Разчетна парична единица“ е специалното право на тираж, както то е определено от Международния валутен фонд. Сумата, посочена в чл. 71, ал. 3, е конвертируема в националната валута на страната, чийто съд е натоварен с разглеждане на спора, на базата на стойността на тази валута към датата, на която той се е произнесъл, или на датата, приета по взаимно съгласие от страните. Стойността на националната валута в специалното право на тираж на страната, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява съгласно начина на превръщане, прилаган от Международния валутен фонд към въпросната дата на извършване на операциите и сделките.
33. „Консултант по безопасността при превоза на опасни товари“ е всяко назначено от ръководителя на предприятието лице, чиято роля е да изпълнява задачите и функциите, определени в закона и подзаконовите актове, свързани с превоза на опасни товари, и което притежава удостоверение за преминат курс на обучение.
34. ) „Тахограф“ е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен или полуавтоматичен режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите.
35. „Допълнителни автобусни линии“ са линиите с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
36. ( отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
37. „Превоз на деца и/или ученици“ е превоз на предварително съставена група от деца и/или ученици с най-малко един придружител. Група с повече от 10 деца и/или ученици трябва да е с най-малко двама придружители.
38. „Изключително право“, „компенсация за обществена услуга“ и „задължение за извършване на обществена услуга“ са понятия по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
39. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г, отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
40. „Интелигентни транспортни системи“ са системи, при които се прилагат информационни и комуникационни технологии в областта на автомобилния транспорт, включително инфраструктура, превозни средства и ползватели, и в управлението на движението и управлението на мобилността, както и за интерфейси с останалите видове транспорт.
41. „Интерфейс“ е междусистемно устройство, осигуряващо средствата, чрез които системите могат да се свържат и да си взаимодействат.
42. „Лице с увреждания“ и „лице с намалена подвижност“ са понятията по смисъла на Регламент (ЕС) № 181/2011.
43. „Билет“ е превозен документ за еднократно пътуване с едно превозно средство или за комбинирано пътуване за определено време.
44. „Карта“ е превозен документ за няколко еднократни пътувания.
45. „Електронен билет“ е превозен документ, който се издава от електронна система и се изпраща в електронен формат на пътника след заплащане стойността на билета при превози по междуселищни или международни линии или може да бъде зареден в карта на електронен носител след заплащане на стойността и се таксува чрез валидатор при превози по градски линии.
46.“Абонаментна карта на хартиен носител“ е персонализиран или неперсонализиран превозен документ за един пътник за многократно пътуване, без ограничение, в рамките на маршрута и срока на валидност, издава се за определен период от време.
47. „Абонаментна карта на електронен носител“ е персонализиран или неперсонализиран превозен документ за един пътник за многократно пътуване, без ограничение, в рамките на маршрута и срока на валидност, който се таксува чрез валидатор.
48. „Икономическа агломерация“ е територия, която с устройствен план, концепция или схема за пространствено развитие е определена преимуществено за индустриална или бизнес зона.
49. „Междуселищна автобусна линия“ е линия от общинските, областните и републиканската транспортни схеми, маршрутът на която включва спирки в две или повече населени места.
50. „Градска автобусна линия“ е линия от общинските транспортни схеми, маршрутът на която включва спирки само в чертите на едно населено място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план.
51. „Спирка“ е място, обозначено за спиране с цел слизане и/или качване на пътници, включващо автогари и автоспирки.
52. „Вътрешноградски транспорт“ е съвкупността от всички градски линии в чертите на едно населено място.
53. „Дата на първата регистрация“ е датата, на която превозното средство е било регистрирано за първи път в страната или в чужбина.
54. „Свързано лице“ е дружество или лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството.
55. „Устройство за мобилно видеонаблюдение“ е техническо устройство, което позволява да се заснеме пътнотранспортната обстановка пред превозното средство по време на движение.
56. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.
57. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Превоз с атракционна цел“ е превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 km/h, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.
58. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Пътна помощ“ е превоз на повредено или аварирало превозно средство с моторно превозно средство, конструирано за тази цел.







§ 2. За издаване на лицензи, разрешителни, регистрационни и други документи и за извършване на административни услуги по този закон и по Закона за движението по пътищата се заплащат такси, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.




§ 2а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Заявленията по този закон, подавани до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, могат да бъдат подадени лично или чрез упълномощено лице или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в гр. София или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове, или да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис и подадени по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.


§ 3. При провеждане на неотложни аварийноспасителни или възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия и катастрофи превозвачите предоставят транспортни средства по искане на органите на държавна власт, местната администрация и местното самоуправление. Извършените разходи се възстановяват по ред, определен от Министерския съвет.

Notice: ob_end_flush(): Failed to send buffer of zlib output compression (0) in /home/shofiorc/public_html/wordpress/wp-includes/functions.php on line 5420